Прошка

Ето че пак съм сам
Съжалявам прости ми, сгреших
Чусвтвам вина, в сърцето тъга
Може би това е краят
Ум или разум, няма значение
Ти си тук в сърцето ми
Не мога да спра,
Всеки миг мисля за теб
Спомням си за нашите дни
Щастието с нас ,
Сякаш сянка в слънчев час
Усмивка блясваща в лицата ни тогаз

Мойто сърце в ръцете ти
Подарих ти го веднъж
И сега пак го приеми
Губя се в очите ти
Огъня гори душата ми

Молиш ме да ти простя но
омразата в моята душа
сякаш от ада е дошла
тя ми шепне да те забравя
и теб в миналото да оставя,
но любовта в моята душатя
ще надделее да.
Аз искам да ти простя
и сърцето ми ще ти даря,
но в замяна искам ти
да ме обичаш завинаги и
любовта в нашите души
да пламти докато
смъртта ни раздели.

Айше и Венци

Нощта е вечна

Нощта е вечна,
Нощта е прекрасна
И тази вечер
Търся те осилено някъде,
Но пак те няма
Следиш ме, знам,
Но няма да се появиш.
Пътят, който вървя
Ме води към тишината
Спокойна съм, защтото знам,
Че пак съм сама.
Никой няма да види
Протегнатите ми ръце.
Не искам помощ
Само малко светлина
В прекрасната ми тъмнина.
Стига ми само
Да си протегна ръката
И ще докосна небето,
Мечтите си, но само за миг.
После пак ще изчезне всичко
Моята приказка, моят свят
Няма нито начало, нито край.
Сега съм тук, а после незнам
Животът е кратък, а моята
Душа- безкрайна!

Напред

Кой те чака в този град?
Кой преплита мечтите със страх?
Свършеното минало
Върви напред
Труши всичко
А ти гледаш отстрани
Сякаш времето не лети
Милиони звезди падат
Мечти безкрайни се издават
Тайната не търпи
Без думи,говорещи очи
Вечна сила се крие в душата ти
Мигът изчезна
Бурята замина
Вярата се събуди
Вече не се тревожи
Остави този град
И върви напред
Бъдещето е прекрасно
Въпреки,че не ти е известно...

Приказка

Една тръпка
В моето сърце
Сладка усмивка
На моето лице
Мечти безкрайни
Аз и ти
Далечна сянка
Изгубена може би
Няма истина
Няма правила
Това е приказка
За несбъдната мечта
За миг щастие
В моята душа
Оставащ за винаги
Спомен от любовта!

Грях

Когато те погледнах
Разбрах , че все още съм там
Ти криеш в себе си
Част от моето сърце
Знам !
Когато беше далече от мене
Не бях сама в нощта
Ти беше някъде до мен
Обичам даже и болката ,
Която ми причиняваш
Искам те до мен
Любовта е сякаш чаша отрова
Пийвам глътка по глътка всеки ден
Изгарям , умирам лека по лека
Любовта ти е грях за мен
Затвори очи и почуствай как болката
Расте в нашите души
Аз си тръгвам , а ти остани
Нощите безкрайни да бъдат
В твоите сълзи !

Късно е

И сега кажи ми
Как да живея
Не е лесно да съм
Без теб
Слънцето ще изгрее ,
Но няма да ме топли
Както преди.
Всичките спомени
Ще горят
Вечността ще изчезне
Ще изчезне вскичко ,
Което постигнах с теб .
Късно е вече за любовта
Времето изтече
И сега е ред на
Безкрайна самота
Самота ,която преврищта
Деня в нощта!

Първа любов

Днеска след училище отново я видях .Както винаги беше много красива ,бих могъл часове наред да я гледам без да ми омръзне.Тя за мен беше нещо вълшебно,неземно ,тя беше част от мен .Усетих парфюма и ,доближи се до мен и с тъжна физиономия ми каза :
-Здравей Стоян ,днеска да ме чакаш на нашата бесетка ,трябва да поговорим .
Какво пък беше това ?Бях изплашен ,до сега не бях я виждал толкова разтревожена .
-Добре ,нали не е нещо сериозно?-попитах я аз .
-Ами...Когато се видим ще ти кажа .
Този отговор никак не ме задоволи ,сигорно беше нещо сериозно ,но какво ли?
С Дидка ходихме от пет месеца и до колкото я познавах щом се държи така значи нещо не беше наред .Прибрах се в къщи и само за нея си мислих .След изгрева аз отидох към нашата бесетка ,за да я чакам .Ние винаги там се срещахме .Ох колко я обичах само ,нейната обич ме правеше по-силен и самоуверен .След минути тя се появи ,но къде беше изчезнала блестящата и усмивка , с която винаги ме посрещаше .
-Сега ще ти кажа нещо ,което , повярвай ми ,е много трудно за мен .Мъчно ми е и знам ,че много ще страдам .
След като каза тия думи тя заплака и аз я прегърнах .Не мога да опиша колко гадно ми беше ,но събрах сили,защото трябваше да я успокоя по някакъв начин .
-Кажи миличка ,кажи де ,какво ти е ?Плашиш ме така .
Но тя мълчеше .Вече не плачеше ,дълбоко ме погледна в очите и каза :
-Вече ще жевея в друг град ,заради работата на баща ми .Наистина много съжалявам .
След тия думи ,аз сякаш вече не бях жив .Това не можеше да се случва .
-И сега какво ?Нямя ли да се връщате-попитах я с насълзени очи .
-НЕ ! За съжаление .
Прегърна ме и ме целуна .Това беше последната ни целувка ,а последните й думи бяха”ОБИЧАМ ТЕ” .Да и аз я обичах и цял живот ще я обичам .Много труно се справих с раздялата ,но това си беше самата истина .Вече я нямяше и аз трябваше да се науча да живея без нея .Никога не я забравих ,тя бе първата ми любов . Минаха много години след този ден .Сега тя си има две деца и съпруг .А аз ли ?Аз си имам прекрасна дъщеря и съпруга .Щастлив съм .А с нея сме приятели и понякога се вижда ме ,говорим си за старите дни .Тя е прекрасна и мястото й в сърцето ми никога няма да изчезне .
Животът е много странен ,никога не знаеш какво ти приготвя .Важното е да успееш да използваш най-пълноценно това ,което ти предлага .Така ,че аз съм много щастлив ,а споменът никога няма да изчезне .Винаги ,когато си мислите ,че краят е пред вас не забравяйте ,че всеки край е ново начало !