сряда, 13 февруари 2008 г.

Прошка

Ето че пак съм сам
Съжалявам прости ми, сгреших
Чусвтвам вина, в сърцето тъга
Може би това е краят
Ум или разум, няма значение
Ти си тук в сърцето ми
Не мога да спра,
Всеки миг мисля за теб
Спомням си за нашите дни
Щастието с нас ,
Сякаш сянка в слънчев час
Усмивка блясваща в лицата ни тогаз

Мойто сърце в ръцете ти
Подарих ти го веднъж
И сега пак го приеми
Губя се в очите ти
Огъня гори душата ми

Молиш ме да ти простя но
омразата в моята душа
сякаш от ада е дошла
тя ми шепне да те забравя
и теб в миналото да оставя,
но любовта в моята душатя
ще надделее да.
Аз искам да ти простя
и сърцето ми ще ти даря,
но в замяна искам ти
да ме обичаш завинаги и
любовта в нашите души
да пламти докато
смъртта ни раздели.

Айше и Венци