понеделник, 15 октомври 2007 г.

Грях


Когато те погледнах
Разбрах , че все още съм там
Ти криеш в себе си
Част от моето сърце
Знам !
Когато беше далече от мене
Не бях сама в нощта
Ти беше някъде до мен
Обичам даже и болката ,
Която ми причиняваш
Искам те до мен
Любовта е сякаш чаша отрова
Пийвам глътка по глътка всеки ден
Изгарям , умирам лека по лека
Любовта ти е грях за мен
Затвори очи и почуствай как болката
Расте в нашите души
Аз си тръгвам , а ти остани
Нощите безкрайни да бъдат
В твоите сълзи !

1 коментар:

Анонимен каза...

ей моето маце пак ръси бисери'ех и аз да бях такава муза като теб но кадеееее.абе както винаги супер съчиняваш =)