Илюзия

Вятърът ме отнася на далечни места
Мислите ми са безкрайни в нощта
Създадох малък свят ,
В който съм самичка
Където може би съм щастлива
Вали дъждът върху моите мечти
Стопиха се , изчезват почти
Студено е , усещам го в тялото си
Когато изчезна разбрах , че светът е
Създаден от лъжи!
Виждам светлината от време на време
Но не достатъчно за да ме стопли дори
На близо е краят , а сега
Какво ни предстои?
Надеждата не изчезва от нашите души
Но съмнително е дали
Всичко ще се промени!