Първа любов

Днеска след училище отново я видях .Както винаги беше много красива ,бих могъл часове наред да я гледам без да ми омръзне.Тя за мен беше нещо вълшебно,неземно ,тя беше част от мен .Усетих парфюма и ,доближи се до мен и с тъжна физиономия ми каза :
-Здравей Стоян ,днеска да ме чакаш на нашата бесетка ,трябва да поговорим .
Какво пък беше това ?Бях изплашен ,до сега не бях я виждал толкова разтревожена .
-Добре ,нали не е нещо сериозно?-попитах я аз .
-Ами...Когато се видим ще ти кажа .
Този отговор никак не ме задоволи ,сигорно беше нещо сериозно ,но какво ли?
С Дидка ходихме от пет месеца и до колкото я познавах щом се държи така значи нещо не беше наред .Прибрах се в къщи и само за нея си мислих .След изгрева аз отидох към нашата бесетка ,за да я чакам .Ние винаги там се срещахме .Ох колко я обичах само ,нейната обич ме правеше по-силен и самоуверен .След минути тя се появи ,но къде беше изчезнала блестящата и усмивка , с която винаги ме посрещаше .
-Сега ще ти кажа нещо ,което , повярвай ми ,е много трудно за мен .Мъчно ми е и знам ,че много ще страдам .
След като каза тия думи тя заплака и аз я прегърнах .Не мога да опиша колко гадно ми беше ,но събрах сили,защото трябваше да я успокоя по някакъв начин .
-Кажи миличка ,кажи де ,какво ти е ?Плашиш ме така .
Но тя мълчеше .Вече не плачеше ,дълбоко ме погледна в очите и каза :
-Вече ще жевея в друг град ,заради работата на баща ми .Наистина много съжалявам .
След тия думи ,аз сякаш вече не бях жив .Това не можеше да се случва .
-И сега какво ?Нямя ли да се връщате-попитах я с насълзени очи .
-НЕ ! За съжаление .
Прегърна ме и ме целуна .Това беше последната ни целувка ,а последните й думи бяха”ОБИЧАМ ТЕ” .Да и аз я обичах и цял живот ще я обичам .Много труно се справих с раздялата ,но това си беше самата истина .Вече я нямяше и аз трябваше да се науча да живея без нея .Никога не я забравих ,тя бе първата ми любов . Минаха много години след този ден .Сега тя си има две деца и съпруг .А аз ли ?Аз си имам прекрасна дъщеря и съпруга .Щастлив съм .А с нея сме приятели и понякога се вижда ме ,говорим си за старите дни .Тя е прекрасна и мястото й в сърцето ми никога няма да изчезне .
Животът е много странен ,никога не знаеш какво ти приготвя .Важното е да успееш да използваш най-пълноценно това ,което ти предлага .Така ,че аз съм много щастлив ,а споменът никога няма да изчезне .Винаги ,когато си мислите ,че краят е пред вас не забравяйте ,че всеки край е ново начало !